Зарядка Листа (feat. Севастьян Мартынюк) - Александр Лист

И неважно, что произошло Где был раньше штиль, теперь там шторм С белого листа мы вновь начнём Начнём И неважно, что произошло Где был раньше штиль, теперь там шторм С белого листа мы вновь начнём Начнём День опять не в радость Если с тобой нет тех Кто верит в тебя? Бегая так, от угла к углу, мы не знаем Сколько любви растеряно нами? И неважно, что произошло Где был раньше штиль, теперь там шторм С белого листа мы вновь начнём Начнём И неважно, что произошло Где был раньше штиль, теперь там шторм С белого листа мы вновь начнём Начнём Мир погрязнет в усталость Если мы не рискнём доверять Тому, кто в сердцах Бегая так, от угла к углу, мы не знаем Сколько любви растеряно нами? И неважно, что произошло Где был раньше штиль, теперь там шторм С белого листа мы вновь начнём Начнём И неважно, что произошло Где был раньше штиль, теперь там шторм С белого листа мы вновь начнём Начнём

Аз съм бял лист Пред тебе съм гол, изрисувай ме с багри Аз съм бял лист Накапи ме с кафе – мойте страници жадни Аз съм бял лист Подари ми живота на четките златни Аз съм бял лист Аз съм бял лист Нека всеки белег е картина, нека ми мине Нека мастилото на химикала остави ситна диря Да съдира мойта кожа като едри откровения Напиши по мене най-красивата си поезия Изгори я на пепел, ако има противоречия Надявам се отново към мен да понечиш Дори смачкана топка на думи във гърлото Тука съм Не искам нищо друго, само с теб И в крайната ми лудост, забравям за днес Макар и да е трудно, изморени ръце Протягам смирен, протягам към теб Не искам нищо друго, само с теб И в крайната ми лудост, забравям за днес Макар и да е трудно, изморени ръце Протягам смирен, протягам към теб С тебе съм жив, с тебе ще мра С тебе в буря, с теб тишина С тебе съм буден, с теб ще заспя С тебе съм жив, с тебе ще мра С тебе в буря, с теб тишина С тебе съм буден, с теб ще заспя С тебе в буря, с теб тишина, с теб Да гледам слънцето право в лъчите Да помня кой щях да съм, ако не беше ти с мен Да пия от тебе, сякаш за последно жив съм Да дишам дълбоко – да влезе дъха в гърдите Да гледам слънцето право в лъчите Да помня кой щях да съм, ако не беше ти с мен Да пия от тебе, сякаш за последно жив съм Да дишам дълбоко – да влезе дъха в гърдите Ти си мастило, излей се по мен Пиши върху мене твоето име Излей и духа си и ще го попия Ти си мастило, излей се по мен Ти вадиш от мене събраното гнило И палиш ме нежно, когато изстивам Потопи ме за миг и дръпни ме Преди да съм свикнал, в ухо не се вика Гласа ти е тих, гласа ти по-нежен от стих е Гласа ти е вихър, но пак не ме стига И всичко в мене крещи в ушите пищене Дано да успея, пак твоя шепот Да чувам вечно И вътре отеква Помогни ми да мога да оставя на тия след т'ва Да видят, че с теб, да видят, че с теб Могат да стигнат на пръсти небето Могат да стигнат с един пръст небето С тебе съм жив, с тебе ще мра С тебе в буря, с теб тишина С тебе съм буден, с теб ще заспя С тебе съм жив, с тебе ще мра С тебе в буря, с теб тишина С тебе съм буден, с теб ще заспя С тебе в буря, с теб тишина, с теб Да гледам слънцето право в лъчите Да помня кой щях да съм, ако не беше ти с мен Да пия от тебе, сякаш за последно жив съм Да дишам дълбоко – да влезе дъха в гърдите Да гледам слънцето право в лъчите Да помня кой щях да съм, ако не беше ти с мен Да пия от тебе, сякаш за последно жив съм Да дишам дълбоко – да влезе дъха в гърдите